понеделник, 6 май 2019 г.

6

Като шестица от тотото.

Като „Качете се до шестия етаж, но асансьора не работи“.

Като шестица по математика, след дълго учене на формули.

Или шестица, написана хоризонтално и се оформя усмивка, като от едната страна, тя е завъртяна, все едно нещо кроиш и точно след секунда, ще ни изненадаш.

Като билет за цирк, който струва шест лева за деца. Като смеещ се и плачещ клоун едновременно. Като фокусник, вадещ от цилиндъра си слон.

Като три шестици една до друга. Защото всеки е и малко Бог и малко Дявол.

Като тези прекрасни и страшни шест години, откакто сме заедно. Въпреки, че аз вярвам и знам, че в хода на времето сме се срещали и преди, но ролите са били сменени.

Като събуждане в шест часа сутринта с усмивка и рошава коса, и крак върху главата ми.

Като дългите разходки, аз бутам количка, ти си в ръцете ми, защото не ти е хубаво в количката.

Като нещо, за което дори и не съм мечтала, не съм знаела, че съществува.

Като силата, страха, отчаянието, радостта, като танците, които танцуваме заедно.

Ти си на шест. Аз съм на шест. Светът ни върти, но ние ще променим посоката му, защото е по силите ни, вече си на шест.



понеделник, 1 април 2019 г.

Защо не светя в синьо.

Аутизмът не свети, мили хора.

Той гаси светлината в хората.

И в родители и в деца. Най-вече в децата.

Усмивките изчезват, сънят не идва, а искаш само да заспиш и да спре детето да се клати, да започне да яде, да проговори, да разбираш какво се случва и къде го боли.

Минавате през ада, а остава още толкова много да се свърши...

Едно на 39 деца по данни на СЗО в света е в аутистичния спектър. Едно на 39. Едно на 39 семейства е застанало на прага на такова приключение, че малко осъзнават, какво точно се случва с живота им.

Единственото, което мога да Ви посъветвам, е НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ! Всяка секунда е важна. Търсете, разпитвайте, отидете до края на света ако е необходимо, защото изход има.

Не приемайте това, което Ви казват, че няма лек, че няма подходяща терапия. ИМА!
Всяко дете има правото на подходяща среда за развитието си и ако се вземат мерки на време, децата скачат с огромни крачки.

И нещо много важно, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! Аутизмът, може да се контролира. С много труд, с много лишения, с това да идеш до края на света, ако е необходимо, но успехът идва!

Синята светлина, няма да ви помогне. Само упоритостта, вдигнатата горе глава и погледът напред. Само те,ще ви бъдат от полза.Няма значение, че често плачете, че сте забравили много от предишните си удоволствия. Справянето със спектъра,ще ви донесе нови. Още по-добри. Обещавам!

сряда, 19 декември 2018 г.

Хремата. Задната. Свободни боеве за майки

Не съм конфликтна личност, но нещото с което винаги съм в конфликт е задната хрема при сина ми.

Тя идва точно когато не ти е до нея, по празници, когато нямаш нищо за хрема у дома, когато ти предстои пътуване...Познато Ви е, нали?!

Като младо божоле, с ухание на ацетонов дъх и кашлица, все едно триста орки, пазещи Саурон нощуват в гърлото на хлапето.

Тогава, детето е раздразнително. Не иска да сътрудничи нито за капки, нито за соли, нито за веене, весене, ема еса са, за НИЩО..."Дай, мамо да ти сложа спрейче", звучи като все едно "Дай мамо да ти извадя мъдрец без упойка".

Всичко до тук е добре познато на майките, нека към целият разкош добавим и един аутистичен спектър от реакции, като клатене, въртене, скачане, пищене.

Как някой не е извикал социалните, не знам...Да слагаш капки на аутистичното си дете е постижение, което е достойно за Нобелова награда за мир, биология, химия и литература.

Мир, защото всичко започва с преговори и уговорки за подкупи, за да стане лесно всичко.

Биология, защото знаеш, как да го хванеш, че да не му прекършиш врата, докато се върти като крокодил с антилопа гну в устата, понеже мирът нищо не е постигнал.

Химия, защото си приготвил домашни капки от физиологичен разтвор за промивка.

Литература, защото разказваш за кой ли път приказката за задната хрема, която като излязла на разходка накарало момчето да кашля.

И не на последно място, всяка майка, слагаща капки за нос на детето си, знае и владее таекуондо, жиужизу, пехливански хватки със и без олио. Всичко. Просто става една кунг фу панда.

В моят случай и на вид приличам на панда.

Така, че мили майки, отдавам Ви военна чест! Три пъти АП ЧИ ХУ за всички майки, капки и деца!

И като финал, нека кажа, че едно време, моите майка и татко ме гониха из къщи да ми сложат капки. Е...., отмъстени са! Синът ми, достойно ме е наследил!

неделя, 16 декември 2018 г.

На десет

Десетата годишнина в живота на всяко хлапе е преломна.

Помня моята, в Балчик, лятото на 1994-та, футбол и много радости.

Днес Томас става на десет. Вече е с две цифри възрастта му. Вече е батко.

Видял е, изпитал е, минал е през толкова много, но силата на хората до него, са се вплели толкова силно с неговата, че той е станал непобедим. И побеждава всеки ден.

Гледа те с теменужен поглед и ти казва, "Абе..., не е толкова сложно, сложното е за вас, дето не ги разбирате тия неща добре, ние батковците знаем по-добре".

Минава времето, Томас минава през него, ние се водим по него, като по компас, за да знаем че в тоз живот ако не си спечелил поне една битка, за какво ти е...

Томас има доста битки спечелени. И доста ще спечели. Защото е батко, а батковците са за това, да печелят и дават пример.

Нещо като каките, ама по-хубаво...

Честит да си Томас! Благодаря ти, че си се родил. Благодаря на майка ти и татко ти, че са те създали. Бъди здрав! Бъди и побеждавай. Давай пример и посока, както до сега!

17/12/2018

вторник, 4 декември 2018 г.

На Е.

Знаете ги калдаръмчетата. Тези летни цветчета, чиито семенца са колкото солено зърно и които поникнат ли, могат да виреят навсякъде, даже с главата надолу. Между камъни, между керемиди. На пук на всичко.

Такава е Е. Запознахме се покрай работата, която върша. Щом я видях за първи път си помислих, че нещо не е в час, но след това, си дадох сметка че наистина е така. Няма как да сложиш в час Е. Тя е извън часове и мерни единици.

Няма мерна единица за това,което е тя. Все едно да претеглиш морето. Да преброиш пясъка. Да измериш скоростта на два делфина, които плуват един към друг, защото искат да си кажат нещо важно.

Някога калдаръмчетата не цъфват, знаете. Има дни, нищо че са летни, в които слънцето се крие зад облак. Тогава пъпките на цветето остават затворени. Слава Богу, тези дни през лятото са рядкост и цветята в повечето случаи ме радват с отворените си очи.

Виждала съм Е неразцъфнала. Усещала съм как вътре в пъпката цветето плаче. Искало ми се е да й кажа, че не е нужно да е тъжна, но знам че това е грешно. Тъгата я има, за да може човек да разбере щастието. Да го прегърне и запомни. Като картината, която виждаш от прозореца на влак и независимо, че всеки път пътуваш по сходни пътища, тя е различна и добра. Дори и неугледните гари.

Е обича да пътува. Видяла е почти целият свят. Но това не е толкова важно, важно е че светът е видял Е. Минал е покрай нея, докато тя застава да направи снимка за спомен.

Искам Е да се усмихва повече. Искам пътищата, по които ходи да прегръщат краката й. Искам планините да се обагрят в най-красивите си цветове, когато тя се разхожда из тях.

Защото Е освен всичко е приятел. От онези, които си пътуват през времето и ти си сигурен, че някъде на някой балкон или улица, си виждал малкото цвете. Взел си от семенцата му грижливо. Благодарил си. Изчакал си следващата пролет и си ги посадил, за да поникнат и разкажат за себе си и от къде са минали по пътя си.

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Децата. Доброто. Спомените. Бъдещето.


***
Днес си говорих с приятелка, която ми разказа за нейното дете:

"От няколко дни, той не ме пуска да ида на работа. Седи и ме врънка да не отивам.

После, тръгвайки, тича към прозореца и ме гледа, докато отивам към спирката.

Обръщам се и махам, той също ми маха с ръка и си мисля, "Боже, ако нищо друго не ми се случи в този живот, това ми стига."

***
- Можем ли да оцветим снега в розово?! Попитало детето.

- Но, защо?!

- Защото бялото е много обикновено.

***

Онзи ден, на улицата ни спря възрастна жена.

- Извинете, можете ли да ми услужите с някакви стотинки? Сърцето ми спря за миг. За момент си спомних моментите, когато търсихме с майка ми стотинки по шкафовете едно време, преди години.

- Разбира се.

- Ти, на колко си години?! Жената се обръща към детето ми.

- Той не говори още.

-Тя го погалва по бузата, "Ще проговори".

Малкия протяга ръце и я прегръща и целува по бузата. Давам на жената, за каквото ме е помолила, тръгваме и реввам. Ей така, на улицата, както най-обичам.

***

Разбрах, че съм бременна на 11.09.2012. Носих розова риза и си мислих, че знам всичко, мога всичко, всичко ми е

разрешено...

И всъщност, беше така. Обичах да седя пред морето и слънцето да гали корема ми, който "пъчех" от първият

месец. Все едно само аз съм майка, все едно само аз в човешката история ще имам дете. Исках да кажа на всички, казвах на всички, радвах се и правех планове, каква ще е косата, какви ще са очите. На какви глупости ще науча детето си.

Как ще се смеем, как ще го науча да казва "Добър ден" на бабите пред блока...

***

Детето ми обича морето. Подава ръка за "Здравей". Все още не говори, но аз говоря за трима. Струва ли си всичко, което ни се случва в този живот?! Не съм толкова мъдра, че да дам категоричен отговор. Знам само едно. Не бих заменила нито миг, прекаран с дете за нещо друго. Защото нашият живот като възрастни е като сън. Сън,който да ни напомни на времето, когато сме били деца. Когато някой ни е оправил шала или ни е избърсал носа. И ни е носил на раменете си.
Татковци, носете децата на раменете си. Няма по-хубаво нещо от това!


четвъртък, 16 август 2018 г.

Ама стига с тия кърмачки, бе!

Пиша това, с ясната мисъл, че ще си навлека онзи гняв, който е в пъти по-силен от "гнева на Ахила Пелеев"...

От скоро съм майка, от 5 години и от скоро, наблюдавам Майките кърмачки. Това е каста от обществото, която ИСКА на всяка цена да се знае, че те са кърмачки! Често кърмят до 4-5 годишна възраст и това е много важно да се знае от всички!

Поради тази причина майките кърмачки се снимат, ходят по манифестации и се събират, за да свещенодействат, а именно да кърмят...Нещо като Масонска ложа, но с храна...

Сега майките кърмачки ще кажат, "Само жена, която не е кърмила, може да напише този гневен текст", и може би ще бъдат прави. Да, ядосана съм, защото когато синът ми се роди, имаше проблеми в родилното и не успях да го закърмя, имах някакво количество кърма, но крайно недостатъчно, за да го изхрани. Ето затова, хора около мен, ме караха да се чувствам, не до там добра майка и ми казваха "Нищо полезно не даде на това дете, не го закърми, то ще боледува"...И то в момент, когато детето не беше добре и всички много се притеснявахме за него.

При изписването от болницата, помня че не купихме адаптирано мляко, при положение, че детето не умееше да суче, защото "ТИ ТРЯБВА ДА ГО НАКЪРМИШ!".

В крайна сметка, детето се захрани с адаптирано мляко. Не ми боледува особено, с изключение на аутизма, който едва ли бил изчезнал от кърменето.

С всяка изминала година Майките кърмачки искат да се показват все повече, обаче. Това е някакво нестихващо желание да се ПОКАЖЕМ, ЧЕ КЪРМИМ!

Ма как един баща не отиде да смени един памперс на площада и не се събра с други бащи да манифестират, сменяйки памперси и бутайки количка....Ами, защото са мъже, ще кажете, не кърмят изобщо. Това е така, но връзката на баща и дете е също толкова важна, колкото и между майка и дете.

Майките кърмачки никак не харесват, даже се дразнят да ги сравняваш с бозайници от животинския свят, въпреки че му принадлежат и не правят нищо различно от това, което прави всеки бозайник на земята.

Майките кърмачки обичат да се снимат, обичат да се показват, обичат да изкрещят АЗ КЪРМЯ И СЪМ ДЪ БЕСТ ОФ ДЪ БЕСТ!

Нека ви разкажа една кратка история от моят живот. Аз не съм кърмена. Това не попречи на връзката ми с майка ми, липсва ми ужасно много, но знам, че е до мен.

Баща ми не е кърмен от майка си, а от леля си, това не направи връзката с майка му по-слаба, напротив!

С други думи, майки.., кърмачки, не кърмещи, вас ви обединява най-голямото чудо на света и щастие, а именно децата ви!

Айде стига с тия показвания и крайни заключения, относно хранене. Нека основната ни сила и мисъл, да се насочи в посока, да помогнем на тези отделни и различни индивиди да израстнат и намерят сами своя път и място. Нека не се опитваме през тях да се докажем, колко сме добри. Ние сме, за тях, ние сме най-добрите, защото сме им майки.

* Като искаща да кърмя, аз също преди 5 години се свързах с консултант по кърмене. Момичето е прекрасно! Мели, благодаря ти, за това което ми каза, че кърменето не е на всяка цена, а важното е детето да е здраво и нахранено.