петък, 13 декември 2019 г.

Свикнете, че детето Ви НЯМА да се промени!

Обмислям този текст от много време. Още от преди три години, когато за първи път се срещнах с известна и прехвалена Бургаска говорна специалистка, която ни беше препоръчана от много близки хора.

Срещнахме се с нея. Няма да коментирам безпардонното й отношение и тоталната липса на професионализъм, тактичност и уважение към нейните колеги в областта. Да, тя обсъди абсолютно всички свои колеги и как "за нищо не стават".

Да не говорим, че се осмели да обсъжда и лекарите, които бяхме посетили, при наличие на здравеословен проблем при детето. Сигурно, ще се зачудите след като синът ми вече е много по-напред в развитието си от тогава се сещам за нея?!

Наскоро срещнах една майка, посетила Карин дом, където водя детето и аз. Тя също е от Бургас. Попитах я, къде води детето си в Бургас и тя ми споменя името на тази жена. Каза, как са тръгнали от кабинета й разплакани и как тя им е обяснила, че провежда терапия на деца от цял свят?! и да свикнат с идеята, че нейното дете няма да направи и крачка напред. Е, слава Богу както и в нашият случай, детето й върви напред...

В миг си спомних нашата среща, все едно беше вчера. Влязохме в кабинета, където дамата похвали колко е модерно оборудването й, тогава моето дете беше като "свободен електрон" и лапаше всичко наред. Тя НИ направи забележка, че не сме "го научили" да не прави така...След малко, детето се изпусна в памперса си, да на три години моето дете беше все още с памперс.

Тя направи гримаса и с отвратена физионимия каза "Ама той се на*ра", да точно така каза. о

След това седна и с леден тон каза следните думи, които кънтят още в ушите ми, в главата ми и съзнанието ми.

Детето Ви НИКОГА няма да махне памперса си!

Детето Ви НИКОГА няма да общува!

Детето Ви НИКОГА няма да говори!

Детето Ви НИКОГА няма да преодолее дефицитите си!

НИКОГА няма да има приятели!

НИКОГА няма да ви познава като близки хора!

Детето Ви ЩЕ остане ТАКА цял живот и по-добре да СВИКНЕТЕ с това!

Направете си ДРУГО дете, за да има кой да гледа първото, когато ви няма!

Друго дете? Направете си? Все едно децата са пластилин и развалиш едното, правиш друго, по-съвършено, развито и достатъчно подходящо?!

Излязох бясна от срещата. Емоционално убита, още когато тя направи гримасата за пълния памперс.

След това дори чувах само НИКОГА. Дълго време вярвах в това. Вярвах в НИКОГА. И когато траеха кризите по време на биохимичната терапия само това повтарях НИКОГА няма това, НИКОГА няма онова, нека се ОТКАЖЕМ, нека не го МЪЧИМ.

Добре, че имах ХОРА до себе си, които да ме връщат на земята и да излизам от дупката, в която понякога отново попадам, спомняйки си за НИКОГА.

Написах всичко това и няма да спра да го повтарям, докато не повярват и други родители като нас, че децата не са пластилин и не можеш да "направиш" още едно, за да има кой да е отговорен за първото. НЕ!

Децата са отговорност на родителите си и само и единствено те, могат да ги измъкнат от лапите на забавеното детско развитие!

Затова, моят апел е да не спирате да търсите изход, а не да СВИКВАТЕ! Няма свикване с войната, тя се води и се печели! А резултата ВИНАГИ е изненадващ и за родители и за терапевти. Справка, моето дете :)

Свален памперс!
Общува с жестове!
Появи се лепетна реч!
С всеки ден дефицитите намаляват!
Има си приятели!
Обича ни и ни различава като родители, има си специални игри, които играе с мен, с леля си, с баща си!

Печелете войните, а не свиквайте с тях!

неделя, 13 октомври 2019 г.

И, какво ...има ли резултат от тази диета?!

Майките на деца с проблеми в развитието чуват това почти всеки ден. Как отговарям аз, ли?

Ами просто, - Да, опитваме се да излекуваме стомаха и червата. Глутена и казеина са може би най-вредните неща за децата с аутизъм. И не, не е модерна прищявка, ето защо:

Организма на тези деца в буквалния смисъл на думата се възпаляват когато ядат тези трудно смилаеми протеини. Доказано е, че еин от най-важните за децата невротрансмитери, а именно серотонин се синтезира в червата. А когато те са възпалени, всичко се обърква. От което следва недобре работещ мозък, а от там, неспане, агресия, хиперактивност, плач, крясъци, истерии и естествено в такива случаи, все ще се намери някоя леля да каже, "Ауууу, какво невъзпитано дете" Обичам да отговарям на тези хора с "Да, аутизмът направо акъла му взе, друг човек го направи".

Но, това разбира се не е всичко, освен чисто поведенческите проблеми, в червата на децата се отварят малки ранички, които възпаляват целия им организъм. Децата стават болнави, слаби, а коремчетата им са изпъкнали,все едно са пили бира.

Червата им стават пропускливи. И аз не знаех, какво е това, както и вие. Докато не се сблъсках челно и с тази "екстра".

При наличие на пропускливи черва, частички несмляна храна, поради възпалението, попадат в кръвта на децата и тъй като човешкият организъм е умна машина, те се считат за болестотворни чужди агенти и се нападат от имунната система. Тук, идва на ход хистамина. Той се вдига до небесата, поради алергичната реакция, а ДАО - ензимът, който трябва да се "разправя" с него изчезва.

Появяват се обриви, подувания, нестихваща кашлица и хрема. И не само, разбира се. Детето започва да развива алергии и към обикновени неща, като например тиквички. Да не говорим за унищожената чревна флора, която води до нестихващи стомашни проблеми, болки, разстройство, диария.

И всичко това, което ви обяснявам е минало през главата и стомаха на едно дете на 2 години. Още ли се чудите защо на децата им е нужна диета?

Ще кажете, ама една вафла/бисквита/бонбон, няма да го убият. Да, няма. Поне не на момента. Но, агресията, хиперактивността, възпалението, което в един момент става хронично, могат да бъдат животозастрашаващи.

И когато някой Ви откаже да си взема от почерпката Ви, той има причина за това. Не го съдете, а уважете избора му. За да има повече здрави деца, които са наистина палави, а не болни.

понеделник, 6 май 2019 г.

6

Като шестица от тотото.

Като „Качете се до шестия етаж, но асансьора не работи“.

Като шестица по математика, след дълго учене на формули.

Или шестица, написана хоризонтално и се оформя усмивка, като от едната страна, тя е завъртяна, все едно нещо кроиш и точно след секунда, ще ни изненадаш.

Като билет за цирк, който струва шест лева за деца. Като смеещ се и плачещ клоун едновременно. Като фокусник, вадещ от цилиндъра си слон.

Като три шестици една до друга. Защото всеки е и малко Бог и малко Дявол.

Като тези прекрасни и страшни шест години, откакто сме заедно. Въпреки, че аз вярвам и знам, че в хода на времето сме се срещали и преди, но ролите са били сменени.

Като събуждане в шест часа сутринта с усмивка и рошава коса, и крак върху главата ми.

Като дългите разходки, аз бутам количка, ти си в ръцете ми, защото не ти е хубаво в количката.

Като нещо, за което дори и не съм мечтала, не съм знаела, че съществува.

Като силата, страха, отчаянието, радостта, като танците, които танцуваме заедно.

Ти си на шест. Аз съм на шест. Светът ни върти, но ние ще променим посоката му, защото е по силите ни, вече си на шест.



понеделник, 1 април 2019 г.

Защо не светя в синьо.

Аутизмът не свети, мили хора.

Той гаси светлината в хората.

И в родители и в деца. Най-вече в децата.

Усмивките изчезват, сънят не идва, а искаш само да заспиш и да спре детето да се клати, да започне да яде, да проговори, да разбираш какво се случва и къде го боли.

Минавате през ада, а остава още толкова много да се свърши...

Едно на 39 деца по данни на СЗО в света е в аутистичния спектър. Едно на 39. Едно на 39 семейства е застанало на прага на такова приключение, че малко осъзнават, какво точно се случва с живота им.

Единственото, което мога да Ви посъветвам, е НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ! Всяка секунда е важна. Търсете, разпитвайте, отидете до края на света ако е необходимо, защото изход има.

Не приемайте това, което Ви казват, че няма лек, че няма подходяща терапия. ИМА!
Всяко дете има правото на подходяща среда за развитието си и ако се вземат мерки на време, децата скачат с огромни крачки.

И нещо много важно, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! Аутизмът, може да се контролира. С много труд, с много лишения, с това да идеш до края на света, ако е необходимо, но успехът идва!

Синята светлина, няма да ви помогне. Само упоритостта, вдигнатата горе глава и погледът напред. Само те,ще ви бъдат от полза.Няма значение, че често плачете, че сте забравили много от предишните си удоволствия. Справянето със спектъра,ще ви донесе нови. Още по-добри. Обещавам!

сряда, 19 декември 2018 г.

Хремата. Задната. Свободни боеве за майки

Не съм конфликтна личност, но нещото с което винаги съм в конфликт е задната хрема при сина ми.

Тя идва точно когато не ти е до нея, по празници, когато нямаш нищо за хрема у дома, когато ти предстои пътуване...Познато Ви е, нали?!

Като младо божоле, с ухание на ацетонов дъх и кашлица, все едно триста орки, пазещи Саурон нощуват в гърлото на хлапето.

Тогава, детето е раздразнително. Не иска да сътрудничи нито за капки, нито за соли, нито за веене, весене, ема еса са, за НИЩО..."Дай, мамо да ти сложа спрейче", звучи като все едно "Дай мамо да ти извадя мъдрец без упойка".

Всичко до тук е добре познато на майките, нека към целият разкош добавим и един аутистичен спектър от реакции, като клатене, въртене, скачане, пищене.

Как някой не е извикал социалните, не знам...Да слагаш капки на аутистичното си дете е постижение, което е достойно за Нобелова награда за мир, биология, химия и литература.

Мир, защото всичко започва с преговори и уговорки за подкупи, за да стане лесно всичко.

Биология, защото знаеш, как да го хванеш, че да не му прекършиш врата, докато се върти като крокодил с антилопа гну в устата, понеже мирът нищо не е постигнал.

Химия, защото си приготвил домашни капки от физиологичен разтвор за промивка.

Литература, защото разказваш за кой ли път приказката за задната хрема, която като излязла на разходка накарало момчето да кашля.

И не на последно място, всяка майка, слагаща капки за нос на детето си, знае и владее таекуондо, жиужизу, пехливански хватки със и без олио. Всичко. Просто става една кунг фу панда.

В моят случай и на вид приличам на панда.

Така, че мили майки, отдавам Ви военна чест! Три пъти АП ЧИ ХУ за всички майки, капки и деца!

И като финал, нека кажа, че едно време, моите майка и татко ме гониха из къщи да ми сложат капки. Е...., отмъстени са! Синът ми, достойно ме е наследил!

неделя, 16 декември 2018 г.

На десет

Десетата годишнина в живота на всяко хлапе е преломна.

Помня моята, в Балчик, лятото на 1994-та, футбол и много радости.

Днес Томас става на десет. Вече е с две цифри възрастта му. Вече е батко.

Видял е, изпитал е, минал е през толкова много, но силата на хората до него, са се вплели толкова силно с неговата, че той е станал непобедим. И побеждава всеки ден.

Гледа те с теменужен поглед и ти казва, "Абе..., не е толкова сложно, сложното е за вас, дето не ги разбирате тия неща добре, ние батковците знаем по-добре".

Минава времето, Томас минава през него, ние се водим по него, като по компас, за да знаем че в тоз живот ако не си спечелил поне една битка, за какво ти е...

Томас има доста битки спечелени. И доста ще спечели. Защото е батко, а батковците са за това, да печелят и дават пример.

Нещо като каките, ама по-хубаво...

Честит да си Томас! Благодаря ти, че си се родил. Благодаря на майка ти и татко ти, че са те създали. Бъди здрав! Бъди и побеждавай. Давай пример и посока, както до сега!

17/12/2018

вторник, 4 декември 2018 г.

На Е.

Знаете ги калдаръмчетата. Тези летни цветчета, чиито семенца са колкото солено зърно и които поникнат ли, могат да виреят навсякъде, даже с главата надолу. Между камъни, между керемиди. На пук на всичко.

Такава е Е. Запознахме се покрай работата, която върша. Щом я видях за първи път си помислих, че нещо не е в час, но след това, си дадох сметка че наистина е така. Няма как да сложиш в час Е. Тя е извън часове и мерни единици.

Няма мерна единица за това,което е тя. Все едно да претеглиш морето. Да преброиш пясъка. Да измериш скоростта на два делфина, които плуват един към друг, защото искат да си кажат нещо важно.

Някога калдаръмчетата не цъфват, знаете. Има дни, нищо че са летни, в които слънцето се крие зад облак. Тогава пъпките на цветето остават затворени. Слава Богу, тези дни през лятото са рядкост и цветята в повечето случаи ме радват с отворените си очи.

Виждала съм Е неразцъфнала. Усещала съм как вътре в пъпката цветето плаче. Искало ми се е да й кажа, че не е нужно да е тъжна, но знам че това е грешно. Тъгата я има, за да може човек да разбере щастието. Да го прегърне и запомни. Като картината, която виждаш от прозореца на влак и независимо, че всеки път пътуваш по сходни пътища, тя е различна и добра. Дори и неугледните гари.

Е обича да пътува. Видяла е почти целият свят. Но това не е толкова важно, важно е че светът е видял Е. Минал е покрай нея, докато тя застава да направи снимка за спомен.

Искам Е да се усмихва повече. Искам пътищата, по които ходи да прегръщат краката й. Искам планините да се обагрят в най-красивите си цветове, когато тя се разхожда из тях.

Защото Е освен всичко е приятел. От онези, които си пътуват през времето и ти си сигурен, че някъде на някой балкон или улица, си виждал малкото цвете. Взел си от семенцата му грижливо. Благодарил си. Изчакал си следващата пролет и си ги посадил, за да поникнат и разкажат за себе си и от къде са минали по пътя си.